Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие,
че мога с любовта си, непоискана
да те целувам в будни пълнолуния,
а после сънища да ти измислям...
Да ти припомня всички удоволствия
събрали мойта нежност на ръцете,
докато влагата ти с чакано докосване
не бликне, сякаш нова кръв в сърцето ми... ...