Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие,
че мога с любовта си, непоискана
да те целувам в будни пълнолуния,
а после сънища да ти измислям...
Да ти припомня всички удоволствия
събрали мойта нежност на ръцете,
докато влагата ти с чакано докосване
не бликне, сякаш нова кръв в сърцето ми...
Днес много ми се искаш. Истински!
И страшно, и неистово, до болка!
Поне да бях ти повода за липсване
или да знаех някак... колко...
По кожата ти расне зима
от моя дъх до тебе, милиметърен.
Сърцето ми не вярва и се спира,
а устните ти шепнат ми - Копнея те!
Днес много ми се искаш. Чу ли ме?
Представям си. Прониквам, като в храм.
Душите ни са толкоз лудо влюбени.
Страстта им не познава що е свян.
Днес много те поисках! Знаеш ли,
че от желание не ме боли изобщо!
Притихвам в празната си стая
и ще те искам още, още, още...
©тихопат.
Данаил Антонов
16.07.2023
© Данаил Антонов Всички права запазени