Не мога. Няма да мога.
Няма да искам да отворя очи.
Няма какво да ми свети без огън.
В мрак няма смисъл да гледам, нали?
Не мога. Няма да има как.
Няма как от въздуха да вдишам.
Отново този самозабравен мрак.
Кислорода през комина ще си е отишъл.
Не мога. Няма да съм аз.
Ще се превърна в някоя друга,
когато покриеш лика си с атлаз
и изчезна пламъкът ти, някъде зад ъгъла. ...