Не мога. Няма да мога.
Няма да искам да отворя очи.
Няма какво да ми свети без огън.
В мрак няма смисъл да гледам, нали?
Не мога. Няма да има как.
Няма как от въздуха да вдишам.
Отново този самозабравен мрак.
Кислорода през комина ще си е отишъл.
Не мога. Няма да съм аз.
Ще се превърна в някоя друга,
когато покриеш лика си с атлаз
и изчезна пламъкът ти, някъде зад ъгъла.
А може просто да не става така.
Може тук, до мен, да си останеш.
Да, казах ти, че съм дете на нощта,
но не знаех какво е светулка да хванеш.
Или пък вземи ме с теб,
ще преживея ярката зора,
ще се науча да тичам напред.
Само да виждам твойта светлина…
Няма да чуеш да ти го кажа,
но знам, че в очите ми всичко четеш
и след като знаеш колко си важен,
кажи ми, ще можеш ли искри да ми дадеш?
09.08.2015г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados