feia (Вилдан Сефер)
529 17787
23 авг. 2009 г., 08:38

Истина 

  Поэзия » Философская
5.0 / 27
1165 1 38
Сякаш няма утре, днес и минало -
лее се животът ни - река...
В шепите си времето събира ни
в ярка неразплетена дъга.
Търсят изход парещи - въпросите
жаждата докрай да утолят.
Сливаме се без да се докосваме
в илюзорен, виртуален свят.
После се събуждаме в реалния -
питаме се сън ли е било,
стигнали предела на безкрайната
истина, че всички сме едно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Предложения
  • кумеца (Румен Ченков) НЕ СЪЖАЛЯВАМ
    НЕ СЪЖАЛЯВАМ
  • nadia_warrender (Надя Уорендър) К тебе, мое сердце
    Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Азазел (Неличка) ****
    Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Громов (Петър Громов) Блеск
    Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...

Ещё произведения »