Сякаш няма утре, днес и минало -
лее се животът ни - река...
В шепите си времето събира ни
в ярка неразплетена дъга.
Търсят изход парещи - въпросите
жаждата докрай да утолят.
Сливаме се без да се докосваме
в илюзорен, виртуален свят.
После се събуждаме в реалния -
питаме се сън ли е било,
стигнали предела на безкрайната
истина, че всички сме едно.