Когато любовта е проста истина
и чувствата горят,
но не измислено!
Когато се прегръщаме във сънища,
поели по различни пътища!
Когато се жадуваме
и търсиме с очите
и стъпваме в надеждата
– на другия в следите!
Когато! – усмивката не е сама,
а споделена,
в сърцето! Там!
– до следващата подредена!
Когато!
– понякога забравяме мечтите бели,
но след миг ги връщаме със сили подивели!
Когато любовта е проста истина,
а не от някой филм измислена!
Тогава аз единствено живея!
Убил бих!
– без меч във приказката змея
и с вятъра на лятото във зноя
да бъда вечно твойта страст,
а ти за мене
– вечно моя!
© Константинов Все права защищены