Когато любовта е проста истина

и чувствата горят,

но не измислено!

Когато се прегръщаме във сънища,

поели по различни пътища!

Когато се жадуваме

и търсиме с очите

и стъпваме в надеждата

– на другия в следите!

Когато! – усмивката не е сама,

а споделена,

в сърцето! Там!

– до следващата подредена!

Когато!

– понякога забравяме мечтите бели,

но след миг ги връщаме със сили подивели!

Когато любовта е проста истина,

а не от някой филм измислена!

Тогава аз единствено живея!

Убил бих!

– без меч във приказката змея

и с вятъра на лятото във зноя

да бъда вечно твойта страст,

а ти за мене

– вечно моя!