За любовта са написани цели фермани -
описват я като красива, лесна и дори перфектна;
във всички стихове и романи
е напудрена с епитети, подправена, ефектна.
Но любовта далеч не е такава -
тя е горчива, понякога нелесна.
Ранява те, белег в душата ти остава.
Понякога е наивна, глупава, нечестна.
След любовта сърцето ти става на парчета разбито.
Тя те кара да страдаш и да те боли;
мъчиш се да го сглобиш, докато страдаш скрито,
а душата ти от мъка цялата гори.
Но кърпиш раните на сърцето
- дано пак щастие то някъде открие...
Продължаваш с усмивка на лицето,
докато някой друг отново го разбие.
© Татяна Все права защищены