За любовта са написани цели фермани -

описват я като красива, лесна и дори перфектна;

във всички стихове и романи

е напудрена с епитети, подправена, ефектна.

Но любовта далеч не е такава -

тя е горчива, понякога нелесна.

Ранява те, белег в душата ти остава.

Понякога е наивна, глупава, нечестна.

След любовта сърцето ти става на парчета разбито.

Тя те кара да страдаш и да те боли;

мъчиш се да го сглобиш, докато страдаш скрито,

а душата ти от мъка цялата гори.

Но кърпиш раните на сърцето

- дано пак щастие то някъде открие...

Продължаваш с усмивка на лицето,

докато някой друг отново го разбие.