Очите ти са същите…                 

Искрящи от любов!

По-красиви с бръчките,

същински живи въглени.

Зная!

И в другия живот,

отново теб, чрез огъня във тях

ще разпозная…

Косите ти са същите…

Макар и посребрели,   

във вечерите, късните,

разрошвам с пръсти както някога.

Нишки сребърни от  преживени

тъги и радости човешки.   

Ръцете ти са същите…

като венчален пръстен

любовно ме обгръщат,

не ден и два. Години…

Като от въздуха насъщен

нуждая се от тях…

Нима е грях

че видимо сме променени,

но чувствата един към друг не са,

… не са изобщо остарели?

Напук на възрастта,

вървим ръка в ръка.

За теб оставам най-страхотното момиче. 

За мен си най-чаровния и умен мъж.

Наричат тази обич

„старомодна“.        

А други – отживяла, скучна,

даже невъзможна….

Любов такава срещала е неведнъж

оловни облаци, и дъжд, и бури.

След тях – дъга и светлина!

В стомаха още пърхат пеперуди…

Защото възраст няма любовта!

От всякога по-силна и кале́на

и в друг живот, и в друго време ще я има.

Да бъде!

Истинска и споделена!