ДаниелаВиткова
357 результатов
Не знам дали са оцелели
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят ...
  105  12 
Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
  339 
Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце село Шишковци.
Владимир Димитров - Майстора.
Има рай такъв! Край Струма!
Там в бяло-розово преливат цветовете.
В палитра ги събирал и рисувал ...
  100 
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...
  178  12 
Не зная възрастните как заспиват
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...
  252  18 
Богатство, пир на обич всеотдайна,
сърце, задъхващо се от любов!
Аз мисля, че за никой не е тайна,
щом имаш баба – ти си Бог!
Те са цветна палитра, твърде различни, ...
  135  11 
След всяко страдание, след поредния взрив,
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен? ...
  110 
Ало, приятелко, как си? Здравей!
Да се срещнем на по чаша вино?
Тъжни дни ли? О, моля те, я се засмей!
Да пилеем времето би било непростимо…
Ще побъбрим. Малко клюки… Защо не? ...
  105 
Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
  123 
Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...
  121 
Традициите не са това, което бяха.
Менят се времената ден след ден.
Аз бивша вече съм… Снежанка,
а дядо Коледа… живее с мен –
в апартамент, но без джуджета, ...
  133 
Искам Коледа при баба,
там на село, в планината,
дето сняг затрупал е от сряда,
а елхите до една в гората
са уханни и зелени! ...
  233 
Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...
  143  10 
Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...
  173 
Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...
  118 
Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...
  167 
Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
  386  22 
Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
  148 
Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
  147 
Времето лениво придремва за кратко,
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...
  167  10 
Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...
  250 
„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...
  161 
Един известен "лорд" с трамвая
столетницата ни от днес подкара.
Задача тя немедленна възложи -
с джендърите смело да се бори!
До изборите с тях да се приключи! ...
  205  13 
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  374  17 
Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...
  237 
Следвам осевата линия
със скоростта на вятъра.
Кой знае с колко конски сили,
но ми напомня за съдбата.
Кормилото ѝ все ме направлява, ...
  186 
Крачи август властно и жари
стърнища и храсти покрай прашния път.
Очите му - въглени от димни пожари.
Стъпките му - дълги сенки растат.
Още малко и ще хлопнат прозорците. ...
  321 
Нямам си братче, нито сестричка.
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...
  374  16 
Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост… ...
  224  16 
Нощта погълна бавно светлината
и се разплиска ниско над тревите.
Неземни звуци от космическа кантата
поде напевно хорът на щурците!
Между бетон и желязо намерили Рая, ...
  295  14 
Вдъхновено от "Пожарите на България" с автор Ranrozar (Стойчо Станев)
Неразсъмнало още, а огън кладе
слънцето жарко в небесната пещ.
Ни глас на птица, ни свирня на щурче...
Тишина и предчувствие за ад горещ! ...
  447  11 
Един от многото… Съвсем обикновен.
Приличат си досущ в квартала.
Тук изгревът събужда моя ден.
В панелна рамка слънцето узрява
като оранжев плод насред кашпѝте, ...
  237  15 
Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила ...
  347 
Такава нощ!
Със звездни маргарити
осеяно е цялото небе!
Сред тях Луната с образ на момиче
брои листенцата от бели цветове… ...
  328 
Узряха черешите юнски, мамо.
Натежали са клоните с едри рубини.
Не спира да тежи и в мене… Само
тъгата тлее като пламък на свещ от години.
Животът тече по своето корито… ...
  305  14 
Първи ден на лятото, а някак ми е тъжно.
Да ми се усмихне на мига едва ли ми е длъжно...
Тъй дълго чаках неговата четка
върху платно да нарисува цветната наметка
с утрини безоблачни и залези от злато, ...
  250 
Денят се пробуди – зрееща праскова,
в хамак от тревици, топъл и ласкав.
Запремята на пръсти пет - шест задачи,
отметна завивката и бодро закрачи
нов, новенѝчък, под липи прецъфтели, ...
  329  12 
Беше млада, жилава, сочна
и флиртуваше с вятъра южен.
Той я любеше, крехка и непорочна,
тя цъфтеше пролетно влюбена.
В бучка жар се превърна денят, ...
  726  11 
Бод след бод…
Трака машината.
Малко ли време
дупките кърпих?
Нямане…, ѝмане… ...
  338  10  27 
Тъмнее хоризонтът - бездънно море.
Стихия от врящо олово!
Копита на необуздани още коне
по вълните небесни трополят.
Грива разтръскват и тежките капки ...
  217  15 
Предложения
: ??:??