Вятърът подухваше едва-едва,
в миналото беше тази утринна мъгла,
нощта бе тиха, светла и спокойна,
пееше сърцето като птичка сладкопойна.
Безгрижни двама пак вървяхме,
весела мелодия изпяхме,
после нежно си шептяхме
и небрежно се засмяхме.
Истинска любов - какво е това?
попита ме веднъж една жена...
Късно вечер телефонът иззвъня
вдигам, а отсреща любовта. ...