Вятърът подухваше едва-едва,
в миналото беше тази утринна мъгла,
нощта бе тиха, светла и спокойна,
пееше сърцето като птичка сладкопойна.

Безгрижни двама пак вървяхме,
весела мелодия изпяхме,
после нежно си шептяхме
и небрежно се засмяхме.

Истинска любов - какво е това?
попита ме веднъж една жена...

Късно вечер телефонът иззвъня
вдигам, а отсреща любовта.
Той каза: "Имам друга".
Отвърнах тихо: "Знам това".

Итинска любов:
не е любов щастлива, вечна,
може да е кратка, но сърдечна.

Объркана, нещастна и сломена,
шест месеца обгърната от тъмнина,
чаках, сякаш вечно, нечия ръка.

Всяка сутрин един и същ спомен,
очи отварям, но не го намирам,
в този град тъй скъп, мой роден,
поглед, негов, тъмен ще съзирам.

Всяка сутрин старата и малка стая,
стени студени бавно се преплитат
и ето, пак си казвам, че това е края,
но чувствата ми никого не питат.

Но истинска любов е това
да го оставиш при идеалната жена!