Аз не търсех вярност, нито нежност,
само кратко развлечение.
Връзките отминавах с небрежност
и търсех само забавление...
Аз не търсех нечия подкрепа,
сама се борих и падах,
събрала сълзите си в шепа,
вървях и цялата в кръв продължавах.
Аз не търсех някой, който да обикна
еднодневни чувства изпитвах
да бъда сама свикнах
и в студените нощи сама заспивах.
Харесваха ми флиртовете среднощни,
с които самотата си утешавах,
в онези тежки нощи,
когато себе си не познавах.
Срещнах те в тази безнадеждност
на моето неживеене
и пак с онази небрежност
повярвах, че ще си тръгна и от тебе.
Мислех, че утре всичко ще свърши,
но на теб сякаш не ти стигна,
самотата ми далеч заключи
и накара ме да те обикна.
Исках като всички да не оставяш спомен,
а само да консумираме нощта,
но ти се превърна в подарък огромен
за изстрадалата ми душа.
Радвам се, че не ме остави да си тръгна
и не беше само забавление,
че с топлината си дойде и ме прегърна
и ме направи част от своето ежедневие.
Благодаря ти, че ме измъкна
от измисления ми живот,
че истинската мен отново върна
и изпитвам пак истинска любов!
© Ирина Все права защищены