Аз не търсех вярност, нито нежност,

само кратко развлечение.

Връзките отминавах с небрежност

и търсех само забавление...

Аз не търсех нечия подкрепа,

сама се борих и падах,

събрала сълзите си в шепа,

вървях и цялата в кръв продължавах.

Аз не търсех някой, който да обикна

еднодневни чувства изпитвах

да бъда сама свикнах

и в студените нощи сама заспивах.

Харесваха ми флиртовете среднощни,

с които самотата си утешавах,

в онези тежки нощи,

когато себе си не познавах.

Срещнах те в тази безнадеждност

на моето неживеене

и пак с онази небрежност

повярвах, че ще си тръгна и от тебе.

Мислех, че утре всичко ще свърши,

но на теб сякаш не ти стигна,

самотата ми далеч заключи

и накара ме да те обикна.

Исках като всички да не оставяш спомен,

а само да консумираме нощта,

но ти се превърна в подарък огромен

за изстрадалата ми душа.

Радвам се, че не ме остави да си тръгна

и не беше само забавление,

че с топлината си дойде и ме прегърна

и ме направи част от своето ежедневие.

Благодаря ти, че ме измъкна

от  измисления ми живот,

че истинската мен отново върна

и изпитвам пак истинска любов!