История 

И стана пет, а теб те няма,

аз не те търся, но сърцето го боли.

Такава любов голяма, бе за мене ти,

но свикнах да бродя, подпрян до черните стени. 

Час и половина ... размисъл.

Вече е 07:00 .. 

Заспивам с усета за теб, 

но мозъка ми крещи, махай се. 

А някой пита ли, дали любовта не е още жива,

теб те няма, но тя не спира. 

Продължението ...

Унесен в тежка, мрачна сълза,

след час време се събуждам пак.

Студено е, всичко е изстинало, 

но ударите на сърцето, подсказват, че още нищо не е стигнало до своя край..

EdnlessPoetry by A.Hr.