9 ene 2021, 20:52

История 

  Poesía » Verso libre
561 0 0

История 

 

И стана пет, а теб те няма,

аз не те търся, но сърцето го боли.

Такава любов голяма, бе за мене ти,

но свикнах да бродя, подпрян до черните стени. 

 

Час и половина ... размисъл.

Вече е 07:00 .. 

 

Заспивам с усета за теб, 

но мозъка ми крещи, махай се. 

А някой пита ли, дали любовта не е още жива,

теб те няма, но тя не спира. 

 

 

Продължението ...

 

Унесен в тежка, мрачна сълза,

след час време се събуждам пак.

Студено е, всичко е изстинало, 

но ударите на сърцето, подсказват, че още нищо не е стигнало до своя край..

 

EdnlessPoetry by A.Hr.

© Алекс Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??