Тътен тих в нощ смирена,
вик и позив на жена-сирена.
С песен нежна и звънлива,
с коси и нрав на самодива.
Тя броди нейде по земята
и търси сродник за душата.
Плахо пее и нарежда рими,
чувствата лее несравними.
Слуша, гледа, търси в тъмнината
някой да ù върне топлината.
Като смъртник сянка вяла
търси него, за да бъде цяла.
По пътя срещна много други,
никой чувствата ù не събуди.
Сломена, ранена, дори ужасена,
Бога помоли да бъде спасена.
И чудо пратиха ù боговете,
въздух свеж за дробовете.
С усмивка сияйна той я дари,
а тя живота си му посвети!
© Мария Харизанова Все права защищены