Тътен тих в нощ смирена,
вик и позив на жена-сирена.
С песен нежна и звънлива,
с коси и нрав на самодива.
Тя броди нейде по земята
и търси сродник за душата.
Плахо пее и нарежда рими,
чувствата лее несравними.
Слуша, гледа, търси в тъмнината
някой да ù върне топлината.
Като смъртник сянка вяла
търси него, за да бъде цяла. ...