Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна,
така ли ще я караме до лятоска?!
Всеки се излегнал на кушетка,
прави си дребнава сметка -
кой на ред е да почисти,
другия - за него мисли...
Аааа, не гледайте към мен,
бройте си, в незнам си - кой си ден,
разпределяйте се според график,
отговорности - да станат навик!
Пак започнах да се карам, 
ей по туй си падам -
да играя ролята на господар
и от тях да чакам дар.
Ето го детето,
в учене заето.
Става от зарана,
темите наляга. 
Много му било забавно,
и така не е заразно
да се срещат виртуално
пишат тез домашни славно.
Вижда се със неговия клас,
Госпожата си реди на глас:
" Вниманието насочете 
и отговора посочете!"
Дали в урока да се включа?! 
Ще избягам от излишна скука. 
Нещичко ще понауча, 
ухото хубаво да слуша, 
та на детето да помагам,
и знанията да прилагам
в учебните домашни, 
те са много важни!