Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна,
така ли ще я караме до лятоска?!
Всеки се излегнал на кушетка,
прави си дребнава сметка -
кой на ред е да почисти,
другия - за него мисли...
Аааа, не гледайте към мен,
бройте си, в незнам си - кой си ден,
разпределяйте се според график,
отговорности - да станат навик!
Пак започнах да се карам,
ей по туй си падам -
да играя ролята на господар
и от тях да чакам дар.
Ето го детето,
в учене заето.
Става от зарана,
темите наляга.
Много му било забавно,
и така не е заразно
да се срещат виртуално
пишат тез домашни славно.
Вижда се със неговия клас,
Госпожата си реди на глас:
" Вниманието насочете
и отговора посочете!"
Дали в урока да се включа?!
Ще избягам от излишна скука.
Нещичко ще понауча,
ухото хубаво да слуша,
та на детето да помагам,
и знанията да прилагам
в учебните домашни,
те са много важни!
© Красимира Генева Todos los derechos reservados