22 февр. 2008 г., 21:26
В косите светли ледени цветя,
в очите тъмни снежинки бели
и топят се, и се стичат по гръдта
като бисери по кожата й заблестени.
Полазват тръпки по нозете боси,
поглъща я цяла тишината студена
и бавно по вените отрова се носи,
по ръцете изтръпва кръв вледенена.
Молят се тихо ангели в душата,
но не за прошка, а - избавление,
алкохолен дъх събужда сетивата,
последна глътка изкушение. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация