Тялото пропито е от болка -
смразяваща вилнее вътре пак,
а то е като малка пешка.
Отпуснато потъва в мрак.
Да бяга не не иска.
Не си помисля за това дори.
И болката до себе си притиска,
и мечтае в пламъците й да изгори.
Но ти дойде и спомням си лицето
усмихнато, дарява светлина.
Изпълни ми с любов сърцето,
накара ме да си мечтая за твойта топлина. ...