Избор
Какво е да си там, във висините,
сред синева и слънчеви лъчи?
Да виждаш във безкрая кат орлите,
просторът да изпълва твоите очи?
Какво е да си волен като птица,
да бъдеш господар на синьото небе?
И няма ли да се откажеш от ръцете,
ако възможно бе да имаш ти криле?
Земята е красива, гледана отгоре,
макар че люлка е на суета.
И злобата и завистта са все за хора,
а птиците не знаят нищо за това.
Крилете, казват, дават свобода
и тя била за птиците единствено възможна.
За земния човек да я постигне,
оказва се проблема сложна.
И все пак, искам си ръцете!
Онези, със мазолите по тях.
Ръце да имаш е така човешко,
човешко е дори да те е страх.
С ръцете можеш да прегръщаш
и само в тях ти можеш бебе да държиш.
С тях можеш чудо да създаваш,
с тях можеш даже да покажеш, че тъжиш.
Ръката можеш да протегнеш,
да кажеш някому: „Здравей!”
С ръцете можеш да помогнеш,
с ръцете можеш да попречиш на злодей.
А аз криле си имам и те ми дават свобода.
На тях понасят ме мечтите, духът ми, любовта.
Политам колкото високо искам,
остават долу злоба, завист, суета.
Единствено човекът си избира висините.
И само той решава да е там.
Защото свободата е във избора,
ръце и ум не са за птиците – те дадени са нам.
© Кирил Димитров Все права защищены