Избор

Какво е да си там, във висините,

сред синева и слънчеви лъчи?

Да виждаш във безкрая кат орлите,

просторът да изпълва твоите очи?

Какво е да си волен като птица,

да бъдеш господар на синьото небе?

И няма ли да се откажеш от ръцете,

ако възможно бе да имаш ти криле?

Земята е  красива, гледана отгоре,

макар че люлка е на суета.

И злобата и завистта са все за хора,

а птиците не знаят нищо за това.

Крилете, казват, дават свобода

и тя била за птиците единствено възможна.

За земния човек да я постигне,

оказва се проблема сложна.

И все пак, искам си ръцете!

Онези, със мазолите по тях.

Ръце да имаш е така човешко,

човешко е дори да те е страх.

С ръцете можеш да прегръщаш

и само в тях ти можеш бебе да държиш.

С тях можеш чудо да създаваш,

с тях можеш даже да покажеш, че тъжиш.

Ръката можеш да протегнеш,

да кажеш някому: „Здравей!”

С ръцете можеш да помогнеш,

с ръцете можеш да попречиш на злодей.

А аз криле си имам и те ми дават свобода.

На тях понасят ме мечтите, духът ми, любовта.

Политам колкото високо искам,

остават долу злоба, завист, суета.

Единствено човекът си избира висините.

И само той решава да е там.

Защото свободата е във избора,

ръце и ум не са за птиците – те дадени са нам.