11 мая 2019 г., 13:53

Изгубен 

  Поэзия » Философская, Оды и поэмы
562 0 0

Изгубен в гъстата мъгла
Все притичвам напосоки
Със замъглена и глава
Влизам в адове дълбоки

 

Напреде само тъмнина
Нечий стонове се чуват
Дали и моите те не са? 
Все пак хората бленуват.

 

Градът - фалшива светлина
Няма там за мен утеха
Хора-опасная пасмина
Вярата ми те отнеха

 

Празнината ми е булка
Не ще и чуя детски плач
Мъртви свирят на цигулка
В сън венчае ме палач

 

Изморих се ази вече
Очаквам скоро тук смъртта
Времето ми тук изтече
Заровете ме в пръстта.

© Никой Стефанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??