Изгубен в гъстата мъгла
Все притичвам напосоки
Със замъглена и глава
Влизам в адове дълбоки
Напреде само тъмнина
Нечий стонове се чуват
Дали и моите те не са?
Все пак хората бленуват.
Градът - фалшива светлина
Няма там за мен утеха
Хора-опасная пасмина
Вярата ми те отнеха
Празнината ми е булка
Не ще и чуя детски плач
Мъртви свирят на цигулка
В сън венчае ме палач
Изморих се ази вече
Очаквам скоро тук смъртта
Времето ми тук изтече
Заровете ме в пръстта.
© Никой Стефанов Всички права запазени