Бях изгубен, моята душа в капан на мрака сякаш беше.
Пътища не виждаше, нито светлина в тунела.
Обвзе я самотата, приятелка за нея беше.
Но нещеш ли, радоста пачука на вратата.
Там стоеше ти.
Глътка въздух от безкрая, ти ми върна всички хубави мечти.
Няма вече, мрак, ни самота, няма и онази, пронизващата тишина.
Радост си единствена за моята душа, ти научи ме да вярвам в любовта.
Не мога да повярвам, че си ангел слязъл от небето.
Но само ти успя да покориш душата
и на любов научи ми сърцето.
Една-единствена си на света за мен. ...