Бях изгубен, моята душа в капан на мрака сякаш беше.

Пътища не виждаше, нито светлина в тунела.

Обвзе я самотата, приятелка за нея беше.

Но нещеш ли, радоста пачука на вратата.

Там стоеше ти.

Глътка въздух от безкрая, ти ми върна всички хубави мечти.

Няма вече, мрак, ни самота, няма и онази, пронизващата тишина.

Радост си единствена за моята душа, ти научи ме да вярвам в любовта.

Не мога да повярвам, че си ангел слязъл от небето.

Но само ти успя да покориш душата

и на любов научи ми сърцето.

Една-единствена си на света за мен.

Ти си светлината в мрачният ми ден.

Обичам те по силно, дори не зная с думи как да го опиша. Но повярвай, че без теб сърцето ми ще спре да диша.