keity (Катрин николова)
2 16
2 авг. 2008 г., 22:16

Изгубена 

  Поэзия
1070 0 4
"Намери себе се'' -
каза ми веднъж душата.
''Намери себе си
и ще намериш всички съкровища на живота'',
а аз все не можех...
все се губех,
все падах и трудно се изправях.
''Губиш се, губиш се'' -
крещеше ми тя,
а единственото, което можех да направя
бе... да плача...
Нямах сили да се боря.
... Нямах нищо вече аз.
И себе си бях изгубила,
и живота на предишното ми Аз,
едно фалшиво и измислено Аз.
Колкото и да се борех,
вятърът все ме буташе,
пълнеше очите ми с прашинки
... толкова малки, а толкова болезнени...
Крещеше ми душата
... нищо не пестеше...
за миг не ме съжали
... ах, колко искаше да ме боли!
Болеше силно...
... повече от рана
Болеше силно...
... но не можех да крещя...
Душата ми бе вече няма!!!

© Катрин николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??