keity (Катрин николова)
2 16
2 ago 2008, 22:16

Изгубена 

  Poesía
1068 0 4
"Намери себе се'' -
каза ми веднъж душата.
''Намери себе си
и ще намериш всички съкровища на живота'',
а аз все не можех...
все се губех,
все падах и трудно се изправях.
''Губиш се, губиш се'' -
крещеше ми тя,
а единственото, което можех да направя
бе... да плача...
Нямах сили да се боря.
... Нямах нищо вече аз.
И себе си бях изгубила,
и живота на предишното ми Аз,
едно фалшиво и измислено Аз.
Колкото и да се борех,
вятърът все ме буташе,
пълнеше очите ми с прашинки
... толкова малки, а толкова болезнени...
Крещеше ми душата
... нищо не пестеше...
за миг не ме съжали
... ах, колко искаше да ме боли!
Болеше силно...
... повече от рана
Болеше силно...
... но не можех да крещя...
Душата ми бе вече няма!!!

© Катрин николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??