Изгубена

AnaMarina (Яна)
310 411

18 авг. 2010 г., 19:25

Поэзия » Другая

598 0 0

Отново, за кой ли път,

сърцето ми разбито е на две...

За кой ли път ще страдам аз

заради чужди грехове...

Малко ли сълзи пролях,

за да стигна нежни брегове...

Някъде далече аз видях

лазурното небе....

Но всичко бързо отминава

и никой не може времето да спре.

То бавно ни изгаря

в свойте ледове.

Думите не значат нищо -

всичко е мрак и самота.

Някъде далеч във мене

угасва мъничка звезда.