18 авг. 2010 г., 19:25
Отново, за кой ли път,
сърцето ми разбито е на две...
За кой ли път ще страдам аз
заради чужди грехове...
Малко ли сълзи пролях,
за да стигна нежни брегове...
Някъде далече аз видях
лазурното небе....
Но всичко бързо отминава
и никой не може времето да спре.
То бавно ни изгаря
в свойте ледове. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация