18.08.2010 г., 19:25 ч.

Изгубена 

  Поезия » Друга
641 0 0
Отново, за кой ли път,
сърцето ми разбито е на две...
За кой ли път ще страдам аз
заради чужди грехове...
Малко ли сълзи пролях,
за да стигна нежни брегове...
Някъде далече аз видях
лазурното небе....
Но всичко бързо отминава
и никой не може времето да спре.
То бавно ни изгаря
в свойте ледове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Предложения
: ??:??