Изгубена душа

31 мар. 2009 г., 18:57

Поэзия » Другая

624 0 2

Изгубена душа

Грешна съм, няма да крия,
ден и нощ за тебе мисля.
Чудя се как стигнах до тук,
да проклинам себе си, живота си.
Защо приятелите играят роля,
роля на пионки
в един безспирен шах - живота...

Всеки сe бори за нещо,
за недостижими блянове,
за недостижими хора,
за недостижими думи...

Всичко минава,
идва и си отива,
но животът понякога свършва неусетно.
Преди да разберeш кой си,
идва краят на всичко.
А може би това не е край, а начало,
едно вечно начало на безспирни мечти...

Изгубена душа

Свързани произведения

Комментарии

Предложения