Изгубена душа

31 mar 2009, 18:57

Poesía » Otra

628 0 2

Изгубена душа

Грешна съм, няма да крия,
ден и нощ за тебе мисля.
Чудя се как стигнах до тук,
да проклинам себе си, живота си.
Защо приятелите играят роля,
роля на пионки
в един безспирен шах - живота...

Всеки сe бори за нещо,
за недостижими блянове,
за недостижими хора,
за недостижими думи...

Всичко минава,
идва и си отива,
но животът понякога свършва неусетно.
Преди да разберeш кой си,
идва краят на всичко.
А може би това не е край, а начало,
едно вечно начало на безспирни мечти...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

BuRn_AliVe (Александър)

2009-03-31T20:17:57+03:00

съгласен съм!не че няма никаква стойност,просто не е за тази секция...
Ledena_Kukla (Тя)

2009-03-31T19:59:55+03:00

на мен ми клони към проза