Отдавна подозирах се до сигурност.
В живота ти - напълно съм излишен.
Опитах да обичам като в стихове,
но люби ли се, както е написано?..
Да знаеше какво ми е в душата,
а не да ме виниш във демагогия...
За теб е нещо леко любовта.
За мене се оказа хамалогия...
И стигнахме до тягостно мълчание.
Обида, по-боляща и от рана.
Лекува ли се болка със страдание?
Нарочно ли е? Не! Но безпощадно... ...