diesto (Данаил Антонов)
1039 617
21.03.2019 г., 8:40 ч.

Изгубена любов 

  Поезия » Любовна
416 4 5

Отдавна подозирах се до сигурност. 

В живота ти - напълно съм излишен. 

Опитах да обичам като в стихове, 

но люби ли се, както е написано?.. 

Да знаеше какво ми е в душата, 

а не да ме виниш във демагогия... 

За теб е нещо леко любовта. 

За мене се оказа хамалогия... 

И стигнахме до тягостно мълчание. 

Обида, по-боляща и от рана. 

Лекува ли се болка със страдание? 

Нарочно ли е? Не! Но безпощадно... 

А ти не си виновна, че обичаш! 

И аз не съм виновен, че не мога! 

Не мога ли? Пред тебе коленичих, 

заклех се и във Дявола, и в Бога!.. 

Но... този прословут идиотизъм, 

на птица без небе, с едно перо, 

с което претворявам егоизма си, 

доведе до изгубена любов... 

 

Стихопат. 

(DannyDiester)

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безпощадно силно!
    Чудесен стих!
    Браво ни!!!
  • Болезнено звучене. Винаги е тъжно, когато някой изгуби нечия любов. Поздрави, Дани!
  • Страхотен финал, оголени чувства!
    Пролетта е животворна, дано любовта разцъфне отново за теб!
  • Опитах да обичам като в стихове,
    но люби ли се, както е написано?...Затова продължавай да пишеш за любовта! Тя има много лица..Поздравления за стиха.
  • "Но... този прословут идиотизъм,
    на птица без небе, с едно перо,
    с което претворявам егоизма си,
    доведе до изгубена любов... "
    Уникално!
Предложения
: ??:??