juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
1 мар. 2007 г., 08:54

Изгубена любов 

  Поэзия
783 0 9
                                          Минавам пак по улиците стари,
                                          за кой ли път кръстосвам ги, не знам.
                                          Усмихват ми се тъжно светофарите,
                                          познати хора махат ми с ръка.


                                          Вали. Дъждът танцува по земята,
                                          целува нежно моето лице
                                          и сякаш, да отмие всяка болка
                                          опитва се от моето сърце.


                                          А някога със теб така вървяхме,
                                          без цел и без посока - ей така.
                                          И всяка наша стъпка в тишината
                                          оставила е своята следа.


                                          И всеки допир наш, и всяко чувство
                                          във мене са стаени - и боли,
                                          а казват всички - времето лекува,
                                          но зная аз, че моят лек си ти.


                                          Минавам пак по улиците стари,
                                          тук някъде остана любовта...
                                          И питам се - след всичко изживяно
                                          дали ще я намеря. И кога?

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??