juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
1.03.2007 г., 8:54 ч.

Изгубена любов 

  Поезия
766 0 9
                                          Минавам пак по улиците стари,
                                          за кой ли път кръстосвам ги, не знам.
                                          Усмихват ми се тъжно светофарите,
                                          познати хора махат ми с ръка.


                                          Вали. Дъждът танцува по земята,
                                          целува нежно моето лице
                                          и сякаш, да отмие всяка болка
                                          опитва се от моето сърце.


                                          А някога със теб така вървяхме,
                                          без цел и без посока - ей така.
                                          И всяка наша стъпка в тишината
                                          оставила е своята следа.


                                          И всеки допир наш, и всяко чувство
                                          във мене са стаени - и боли,
                                          а казват всички - времето лекува,
                                          но зная аз, че моят лек си ти.


                                          Минавам пак по улиците стари,
                                          тук някъде остана любовта...
                                          И питам се - след всичко изживяно
                                          дали ще я намеря. И кога?

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??