24 июн. 2009 г., 12:59

Изгубени 

  Поэзия
549 0 1
Изгубени
Игубени във тишината,
изгубени и във мъглата.
без знак за диря, без посока,
без слънчев лъч.
Самотни скитахме се във мъглата.
Лутахме се в тишината.
Можеше да бъде и различно-
ала твърде късно е за всичко.
Смехът и радостта
не са вече част от моята душа.
И продължихме да се губим ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветана Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??