24.06.2009 г., 12:59 ч.

Изгубени 

  Поезия
522 0 1

 

Изгубени

 

 

 

Игубени във тишината,

изгубени и във мъглата.

без знак за диря, без посока,

без слънчев лъч.

Самотни скитахме се във мъглата.

Лутахме се в тишината.

Можеше да бъде и различно-

ала твърде късно е за всичко.

Смехът и радостта

не са вече част от моята душа.

И продължихме да се губим

В тишината, във мъглата.

© Цветана Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??