13 мар. 2009 г., 23:10

Изгубени слънца 

  Поэзия
771 0 2
Денят тъгува -
дълъг и самотен...
Но чу отнякъде
гласа ти
и осия ме
с рой слънца!
Дъгата заблестя
в очите му,
още неизсъхнали
от сълзите!
С вятъра
косите тръгнаха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лушка Кочева Все права защищены

Предложения
: ??:??