Денят тъгува -
дълъг и самотен...
Но чу отнякъде
гласа ти
и осия ме
с рой слънца!
Дъгата заблестя
в очите му,
още неизсъхнали
от сълзите!
С вятъра
косите тръгнаха.
Скрити
в клоните
за утре!
Бързо късче
слънце
взех
за утре,
когато няма
тук да е
гласа ти!
© Лушка Кочева Всички права запазени