Изход

2 мар. 2008 г., 17:50

Поэзия

551 0 2

Отново ме разочарова

и напълни сърцето ми с отрова.

Мислех, че си идеален,

но си като другите - банален.

Отново разбито е моето сърце

и плаче като малко дете.

Лудо в тебе аз се влюбих

и живота си погубих.

Заради теб аз живях

и много много мечтах.

За какво сега да живея?

Нямам сили вече да се смея.

Намерих сили само за това,

да взема ножа в ръка

силно да заможа

и сърцето си да пронижа.

Така от мъката се оттървах

и в по-добър свят заживях.

Посветено на новия ми живот...