Нима има смисъл в живота студен,
който ни смачква бавно ден след ден?
Нима трябва да живеем в този свят жесток,
изпълнен с толкова злоба и порок?
Нима смъртта не е единственото решение
и това тъй желано избавление?
Нима краят на земния път не е ново начало,
което ни отвежда във вечността, където времето е спряло?
Нямам сили да ви отговоря аз,
искам да викам, но останах без глас!
Сълзите се стичат по бузите вече,
предавам се аз, разбери ме, човече!
Сама, сред океана от разбити мечти,
аз плувам към брега на мъртвите души!
Да се бори с изкушението не може мойто сърце,
развявам белия флаг и вдигам ръце!
© Натали Чакърова Все права защищены