Нима има смисъл в живота студен,
който ни смачква бавно ден след ден?
Нима трябва да живеем в този свят жесток,
изпълнен с толкова злоба и порок?
Нима смъртта не е единственото решение
и това тъй желано избавление?
Нима краят на земния път не е ново начало,
което ни отвежда във вечността, където времето е спряло?
Нямам сили да ви отговоря аз,
искам да викам, но останах без глас!
Сълзите се стичат по бузите вече,
предавам се аз, разбери ме, човече! ...