Поезия красива в слуха ми ехти
плава в кръвта ми далечна мелодия
с тонове фини небето трепти
по страните ми стича се бавна рапсодия.
Ухае тревата на броеница от думи
сънувам нов стих щом затворя очи
космически шумове галят слуха ми
нахлувайки в храма на моите мечти.
Нанизани плавно в редица от рими
звездите трептят на небесния свод
рисуват в главата ми нежни картини
музика, песен и сложен акорд.
Поглеждам нагоре, небето въздиша
долавям мелодия, тон силно познат
искам да гледам, да слушам, да пиша
изкуство, родено в етерния свят…
© Stillaghxul Все права защищены