Поезия красива в слуха ми ехти

плава в кръвта ми далечна мелодия

с тонове фини небето трепти

по страните ми стича се бавна рапсодия.

Ухае тревата на броеница от думи

сънувам нов стих щом затворя очи 

космически шумове галят слуха ми

нахлувайки в храма на моите мечти.

Нанизани плавно в редица от рими

звездите трептят на небесния свод

рисуват в главата ми нежни картини

музика, песен и сложен акорд.

Поглеждам нагоре, небето въздиша

долавям мелодия, тон силно познат

искам да гледам, да слушам, да пиша 

изкуство, родено в етерния свят…