Днес даже малкият сам се изкъпа, май, че е вече голям, пуснах водата му, после ме бутна: Мамо, излизай, аз сам. Докато парата пълнеше банята, той я надпяваше с глас. Беше ми смешно и мъничко тъжно, аз за какво съм тогаз? И от очите ми рукнаха мислите, вече не беше каприз, дрешките сутрин с охота избират, кичури сплитат с финес. Сякаш отсъствах, но без да им липсвам, всъщност ми липсваха те. Още четеме си приказки вечер, спрем ли, светът ще е друг.
"...Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг..."
Колко е ВЯРНО! Наистина от този момент, от този миг, светът вече се превръща в друг в нашите очи!
Още четеме си приказки вечер,
спрем ли, светът ще е друг.
Красиво е! И е рано светът да се променя, нали? Искам и аз да го задържа по- дълго, а как ми се изплъзва само...
Как ли съм го пропуснал! Димка... тъжно е когато малките "птички" стават големи, но нали това е целта на живота, а... времето не може никой да спре - дори и БОГ! Стихото ти е пак прекрасно - 6-так!
Благодатря ти, Юли, мило момиче си ти! Вярно е, няма да забравя нито един момент от вълнуващото ви детство, дори и когато сте вече пораснали! Вие сте нашият смисъл.
Благодаря, Дими - радвам се, че срещам сродни души. Най-добре е когато се радваме на децата и внуците си без да се вкопчваме в тях. И колкото по-рано го разберем, толкова по-добре.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.